Галерия

1

През онази зима студовете захванаха отрано и ние така и не излязохме на разходка навън. Всеки път я отлагахме за следващия и двете с една и съща непресторена радост, защото така щяхме да седим край чайника и да продължим гмурването назад в живота й оттам където бяхме прекъснали при предишното ми посещение. Хол, трапезария, кабинет, гостна и кухня се изпълваха с несекващите ми въпроси, които помагаха на мисленото ми бродене. Те размотаваха нишката, която ни превеждаше и през най-отдалечените кътчета на музея на нейния живот. Тя неуморен водач, а аз привилегирована посетителка на експонатите.

8.

Кой би могъл да забрави местата, където най-напред е проходил, миризмите, цветовете, звуците… Много време е минало оттогава, казват. Да. Било е много отдавна… Но какво означава времето и как се измерва то?... От изгрев до залез? От война до война? От раждане до смърт?

Навън пред дворната врата напевно преминава гласът на продавача на пасти и сладкиши… баклава с мед, за десетаче, за всеки, който иска… завива зад ъгъла, изгубва се… а след това чаткането от подковите на магаретата натоварени с пясък, чаткат по калдъръма… Подвикванията на керванджиите, които ги бодат с остените, за да изкачат нанагорнището, да стигнат до изкопа за строежа… Само да мръдна и да изляза на стълбищната площадка и ще застана лице в лице с продавачите на кисело мляко с дървените табли върху главата… продавачите на леблебия с дисагите преметнати през рамо; отпред изпечения нахут, а отзад тежестите и кантарчето… водопродавецът да носи вода в менчетата, окачени на извитата кобилица… Ноздрите ми вече вдишват миризмата на канела на салепджията, подправките на ахтарите, ароматичните чайове, които димят в тънките чаши на зелени и червени райета… куру-кафе за петаче и за още едно захар… тежкият аромат от тумбекия в наргилето и миризмата на запечена пастърма от Кесария… В главата ми отеква бълбукането на водата от каменните чешми… и издълбаните върху тях надписи: водата е източник на всичко живо… молитвите на мюезина, извисяващи се над минарето и виковете на екзалтираните вярващи, които се удрят един друг с извитите ножове… Я-Хасан, Я-Хюсейн… воят на  бездомните кучета и запъхтените викове на бекчиите от общинския патрул: янгин вар, янгин вар (пожар, пожар), предупреждаващи за избухналия пожар… тропотът на пожарните команди на тулумбаджиите, бързащи с помпата през рамо… далечната латерна и фонографът през някой осветен прозорец… топовните гърмежи ознаменуващи началото и края на Рамазана, църковните камбанарии в навечерието на празниците и тропарите на клисаря, обикалящ с голобрадите псалтчета из улиците, призовавайки хората на литургия… Времена, извикваше и той на края на всяко псалмопение, времена.  За какви ли времена говореше?

Защо не поизлезете навън, казват. Да вземете глътка чист въздух, да видите свят… От доста време насам не съм виждала свят… Но все още се разхождам из улиците и виждам… Арменци, кюрди, турци, персийци, евреи, араби, левантинци, франги и гърци… Майстори, обработващи дърво, сребро и бакър, занаятчии, които изработват мебели, завивки, юргани, шивачи, които работят с конеца и плата, папукчии със сарашкия нож в ръка, златари, часовникари и бижутери… дюкяни пълни с килими от Белуджистан и Бухара, амбулантни търговци и гостилници, където продават сладкиша “тавук гьоюсю”, мляко, лимонади, дондурма и топли опукани царевични зърна… всички те натъпкани в подобните на лабиринти пасажи на чаршията, на централния пазар, където звучат омесени разноезични говори от четирите краища на света… Зидари от Македония и Мадито, бояджии от Тракия, лодкари от Принцовите острови и рибари от Мраморно море. Амбулантни търговци и търговци на въжета от Кефалония, на зехтин от Митилин и хиоски търговци на цитрусови плодове. Гърци и арменци продавачи на платове и прежди, понтийски търговци на вълна и памук, пекари и едри търговци от Епир, евреи сарафи и наши сънародници търгуващи със зърнени храни от плодородните равнини на Анатолия… Разхождам се и виждам руски мужици поклонници от Йерусалим и мюсюлмани на път за Мека - пъстър рояк живи мъртъвци, а подире им като изоглавена холерата, която час по-скоро ще ги изпрати в обятията на Всевишния….Дървени едноколки с ханъмки облечени в бежови роби и с бели чембери, файтони на чужди посланици и турски магнати с гумени кръгове около колелетата и арабски коне, които ги теглят… Платноходки препълнени с лимони, дини, грозде, товарни кораби със стоки, разтоварвани от кранове, вапори готови да отплават към Мудания, Киос, Миханиона, да пътуват по Черното море до Трапезунд… знамето с белия квадрат на син фон - и този знак за предстоящото отплаване - плющящо върху мачтата.. Параходът “Хиос” отплаващ за Мраморно море и мостовете на Златния рог, които се разтварят, за да излезе от корабостроителницата крайцерът “Явуз”… Ей тъй, само да понеча да изляза и всичко това ще изскочи пред очите ми.