Галерия

1

        Направи ми впечатление речникът, който използваше по определени парещи въпроси, които понякога звучаха помпозно, а и тонът на гласа му, когато споменаваше разни ситуации, за които преди това се бе изказвал с други думи или бяха изричани с различна окраска. И той изглеждаше повлиян от промените или поне имаше вид сякаш ги приемаше със служебна съвестност, държейки се на дистанция от миналото, но и с безразличие към близкото бъдеще.

          „Успокойте се, естествено нямах предвид нещо, което би я принизило. Интересният въпрос, натам е насочено и нашето разследване, е друг. Жертвата, а това очевидно вие не можете да знаете, между другото е била сътрудник на Симон Визентал[9] и близка приятелка на Ели Визел[10].

          „Наистина, занимавал ли ви е някога този въпрос, от теоретичен интерес или поне от любопитство, как се обяснява този натрапчивост на евреите да имат имена, които са препратка към природата, цветята, а в нашия случай, към ливада или равнина? Блументал, Лилиентал, Розентал[11] – сигурно майка ви има някой скъп сервиз от прочутата търговска марка - Визентал, Визенгрунд, попита ме направо той с известна доза флегматичен хумор, прекъсвайки мислите ми.

            „Също така предполагам, че не знаете много за депортирането на унгарсите евреи. Вероятно само сте чувал за режима на Хорти[12] и разрушенията предизвикани от него в моята страна, повличайки и Будапеща, която бе буквално сравнена със земята през последните месеци на войната. Фактът, че и вие сте се занимавал с подобна тема, както ми казахте и доколкото ми е известно, макар тя да не е придобила трагичните измерения на геноцида над евреите, може би ще улесни нашия разговор.

          И така, съгласно нашите сведения, но и според по-стари публикации в унгарския печат, жертвата е била по следите на Алоис Брунер[13], който, както сигурно знаете, има връзка и с вашата страна, тъй като е бил отговорен за ликвидирането на евреите във вашата родина, само че не си спомням в кой град, а също така е била отдадена на борбата за осъждането на Курт Бехер[14], който, въпреки неговата дейност срещу евреите в моята страна и въобще обремененото му минало, след войната е успял да се разгърне като преуспял бизнесмен. Нали виждате, системата, дори бих казал всяка система (и тук той отново натърти и двете думи), в последна сметка възнаграждава и най-отвратителния престъпник, стига той да й е верен, да сътрудничи и да й носи дивиденти, както изглежда. Според други сведения обаче, които във всеки случай все още не сме успели да проверим, знаете, както в Съветския съюз, така и американците все още държат затворени голяма част от архивите попаднали в техни ръце, хората на Рошман трябва да са поддържали контакти с гореспоменатите дори след смъртта му.

        Дотук - добре, nicht wahr[15]? Но случаят се заплита още повече при евентуалността, макар все още да нямаме никакво потвърждение от нашите тайни служби, жертвата да е била по следите на един още по-опасен военнопрестъпник – Ариберт Хайм[16], известен като „Doktor Tod”[17],  действал в Маутхаузен и Бухенвалд, факт, който още повече усложнява нещата. Неговият случай е още по-заплетен, а най-лошото е, че разполагаме с оскъдни данни по отношение на сродни казуси. Във всеки случай ние сме в готовност и очакваме следващия ход, следващата грешка, следващата жертва, честно казано - не знам. Впрочем, както казваше и моят прочут съименник, „животът се състои в това, че междувременно винаги нещо се случва, възниква някакво препятствие. Стига да имаш късмет да успееш да го преживееш. И, преди всичко, да си го спомняш, дори когато годините са минали”. Не забравяйте това, kedves báratom!”[18]