Галерия

1

            Излизайки на Dózsa György utca[21] чух гуми да изсвистяват по асфалта и едновременно с това два (или три?) пъти един познат звук, сякаш от спукана гума от ауспух на мотор. Не сварих да се обърна назад и бегло видях един автомобил да набира скорост, като едновременно с това чух внезапно изстенване и тъп удар (не можах да различа кое предхождаше кое). Буквално бях загубил ума и дума. За стотни от секундата и както първоначално вървях, а след това се обърнах назад да видя какво точно се беше случило (или, може би, се бе случило в обратен ред?), автомобилът вече бе изчезнал по широкия празен булевард, а един човек лежеше паднал до тротоара недалеч от мен. Завтекох се към него и в същия миг видях някакви минувачи, които викаха и жестикулираха развълнувано от отсрещния тротоар. Приближих се и видях петна от кръв върху сакото му, върху плешките, край ребрата и хълбока му. 

           Жертвата бе паднала по очи и дишаше трудно. Опитах се със самообладанието, с което все още разполагах, (от времената на студентските вълнения в моята страна не бях виждал ранен от куршум човек, потънал в кръв на улицата) да обърна внимателно тялото му по гръб. Съблякох сакото си, сгънах го набързо и внимателно го подпъхнах под главата му като възглавница. Беше по-скоро възрастен мъж с издължено лице и голям нос, подобен на арменски, имаше дълбоки бръчки по лицето и бели мустачки. Малко преди минувачите да се приближат към нас от отсрещния тротоар и докато си разменяхме неловки и тревожни погледи, той прошепна накъсано на срички два-три пъти „Bel-la-ria”, а дишането му ставаше все по-трудно. В същия миг над нас се наведоха някакви хора, а други говореха на жертвата и ме разпитваха да разберат какво се бе случило. „Ném tudom, ném ertem”[22], повтарях аз непрекъснато, говорейки на смесица от английски и немски („shot down, ném ertem, erschossen”)[23], придържайки без да изпускам главата му, докато различавах единствено думата rendőrség, тоест „полиция”.

          Суматохата не трая дълго, противно на онова, което бих си представил при подобни ситуации и в условия на свърхнапрежение, тъй като не след дълго пристигна патрулна кола и кръгът бавно-бавно започна да се разрежда Полицаите повикаха линейка, един от тях за щастие можа да се разбере с мен на немски,  жертвата изглежда бе изгубила съзнание (така ли ми се бе сторило или не исках да си помисля фаталното?), малко по-късно пристигна и линейката, аз облякох отново сакото си, давайки данните си на полицая, показвайки журналистическата си карта заедно с картичката на полицейския инспектор, като му казах непременно да се свърже с него.

          Поискаха да ги последвам, но странно, не ме вкараха в патрулната кола, както са опасявах. Един от тях седна на мястото до шофьорското и започна да говори по уоки-токито. Изминаха няколко минути, които ми се сториха като часове, от другата страна на приемника се чу някой да отговаря, но изкривяването на звука от честотата остави у мен съмнения дали това бе полицейският инспектор; те разговаряха още известно време по безжичния предавател, размениха си погледи и мнения, и след това ме пуснаха,  напомняйки ми във всеки случай да не напускам града, нещо, което неочаквано ме стресна, но и ми даде чувство на временно облекчение, без разбира се да ме отърве от образите, които се бяха раздиплили като на филмова лента и най-вече сцената на застрелването.

           В ума ми се въртеше думата Bellaria заедно с изражението на лицето на жертвата, която ту притваряше очи, ту се опитваше да ги отвори широко, докато дишаше със затруднение.

           Каква връзка би могъл да има с този случай един исторически киносалон във Виена, където се прожектираха филми от периода между двете войни и където обикновено ходеха хора от третата възраст, и кой бе онзи, който малко преди това ме следваше по петите, а след това бе станал жертва на опит за убийство на едно от най-оживените места в града? През ум ми мина една мисъл, която ако първоначално ме успокои, малко след това предизвика у мен страх: очевидно извършителите бяха взели на прицел този човек, но какво би им попречило рано или късно да стигнат до мен?  

           Върнах се в хотела. От кабинета на полицейския инспектор нямаше никаква реакция. Качих се право в стаята си, а думите Bellaria и Виена  продължаваха да дълбаят в мозъка ми. 

           При други обстоятелства едно посещение в града на „Третия човек” (колко ли пъти бях гледал този филм и колко ли пъти бях чел книгата?) би било приятна пауза по време на една отпуска, или още по-добре, правилна дестинация за ваканция, не непременно коледна, както повелява туристическата традиция на Виена. В моя случай това би било една ще по-непредвидена спирка, спирка в една странна история, в която се бях озовал като участник съвсем случайно (или съдбовно?), като статист във външни снимки на филм, за които той не знае почти нищо.       

           XII. Wien, Wien, nur du allein[24]