Галерия

1

Е, край. Впрочем, сега съм възприела друг подход. Наистина. Сега съм много забързана, вече не мечтая. Чичо Каролос, седемдесет и две годишен, пускаше водата в тоалетната преди още да се е изпикал. Това не е ли форма на паника? Разбира се, той умря почти деветдесетгодишен. Не се смей. А чичо Костас сега кара осемдесетата. Майка ми все още му вика “малкия”. Погреба жена си преди две години. Красивата руса Деспина. Естествено, руса на младини. Загуби я от инфаркт. Беше ниска и дейна и много по-млада от него, тоест шейсетгодишна. От две години насам той излиза всеки ден. Всяка сутрин отива в кантората си, преливащ от бодрост, идва ти да го разцелуваш, такъв цъфтящ и с румена кожа. Търчи от площада където живее до центъра, до „Стадиу” или „Омиру”. От площада със скръстени на гърба ръце, и така бегом всеки ден, забързан, да не изпусне нещо, какво ли толкова има да не изпусне? А често пъти вечер кани две-три жени, вдовици на негови приятели; излизат и вечерят навън в различни таверни. Осемдесетгодишни. Затова си мисля, че ще умра на преклонна възраст. Всички от фамилията Мудрос умират възрастни. Това е много лошо. Не го искам. Наистина не искам и не мога да ти разкажа отново всичко това. Не съм във форма. Явно е, че трябва да съм леко пийнала, за да говоря, така се чувствам по-освободена. Иначе се притеснявам. Но не мога да съм вечно леко пийнала, защото накрая ще стана алкохоличка. Нямам какво друго да кажа, присъствието ми вече не представлява интерес. Остави, че понякога се вбесявам от самата себе си. Това е гневът на паметта. Заради всички онези капани, в които човек сам попада. Красиви очи, красиви думи и така нататък. Има хора, които ти помагат да храниш илюзии. Само че винаги го разбираш много късно. Неприятно ми е да си спомням, а виждаш че пак набрах инерция. В Париж периодът беше друг. Трябваше да работя, за да печеля пари. Както обикновено, не ни стигаха. Винаги съм имала слабост към хората без пукнат петак. Това е странно, защото и двама от съпрузите ми бяха доста заможни. Работех в един бутик - не знам как намерих тази работа. Изглежда съм била притисната от финансови затруднения. Или ми се е искало да вярвам, че съм. Във всеки случай трябваше да работя. Идваха различни госпожи, за да попълнят гардероба си и понеже аз бях научена да си правя каквото искам в живота, това ме нараняваше. Беше толкова неприятно, всички тези жени с такива лоши обноски. Мислех си, че те не са и сънували начина, по който а? съм отраснала. И тогава ме хващаха дяволите и те бяха смешни и ми идеше да запокитя пакетите с покупките право в мутрите им. Не бях скроена за тази работа. Хич не ми прилягаше. Но това не е интересно, когато не съм на кеф. Само ако си пийна мога да погледна на тези неща с хумор. А не трябва, защото в пет и половина ще ходим с Никол до летището. Ще посрещаме един холандец. Никол се занимава с връзки с обществеността. В известен смисъл ми открадна работата. От счетоводството прескочи във връзките с обществеността. Не мога да разбера как така цял живот не заделих нищичко настрана. Смущава ме мисълта, че ще бъде невъзможно вече да правя каквото ми скимне. Толкова пари, които съм похарчила през целия си живот. Никога не съм и помисляла, че един ден мога да изпадна в нужда. Може би защото никога не съм изпадала истински в нужда. Има едни хора, такива циции, а някои от тях са ми доста близки. Ужасен недостатък е това. Струва ми се, че някога хората бяха с по-широки пръсти. Изпращаха ти подаръци, грижеха се за теб в известен смисъл. Сега никого не го е грижа, още повече ако вече не си млад. В крайна сметка всичко е въпрос на физика. Защото, ако имаше гладка кожа и отморени очи и всички тези неща, все още си в търговско конвертируем вид. Нещо такова. Освен това хората са толкова суетни, а настоящият ми съпруг особено много. Харесват му красивите жени, хубавите коли. Някога имаше „Ситроен”, модел отпреди войната и се развяваше с него из цял Колонаки. От онези със стъпалото и големите калници. А и аз, разбира се, бях млада. Мислех си, че да си красив е всичко. Сега вече не ме интересува. Бих могла да живея с грозен мъж, стига да е умен и добър. Направих грешка, не трябваше да се женя за мъж като моя. Представям си, че живея с някого, просто защото сме се оказали женени. Трябваше да се разведа, но тогава щях да бъде съвсем сама. А проблемът е, че още на следващия ден винаги започва едно и също. В неделя четох една статия на тази тема. В крайна сметка, нито жената, която е успяла да се отърве и живее сама със своята работа, нито жената-съпруга, майка и т.н., е удовлетворена. Никой не е доволен. Не мисля, че е хубаво да си сама. Бидейки сама, можеш да си и вдовица. Не знам. Добре би било да имаш мъж, който е заминал някъде и го очакваш сякаш ще се върне. Въпросът е дали можеш да приемеш истината. „Много ми е тъжно”, казваше Никол, „не мога да разбера. Михалис си идва, пристига утре, а аз съм тъжна”. И тогава й казвам, че това е така, защото цяла година е била свободна да излиза, а сега Михалис ще се появи и ще ходят навсякъде пак двамата заедно като сиамск,и близнаци. Тя се съгласи, че сигурно това е причината. Замисли се за миг и ми казва: „Както и да е, не виждам как ще се реши твоят проблем”. Говореше за мен. Ужасно е да се превръщаш на парцал, както тя ме е виждала толкова често. „Трябва да си намериш приятел. Да го удариш на живот.” Казва всичко това, като се превива от смях. Да изкарам навън и на показ какво? Навън и къде? Сякаш ти казват: „Извади на показ циците си”. Смешно е. Тя ми казва: „Девет от всеки десет жени имат приятел, дори на нашата възраст”. А аз й отвръщам: „Че какъв смисъл има това?”. И разговорът върви така. Никол с токчетата, от които хвърчат искри. Тя е „Стрелец”. Твърдят, че са полигамна зодия. Аз съм „Козирог” и то от песимистите. А „Лъвът” е една много уморителна зодия. Имах трима в живота си. И тримата ме измъчиха невероятно. Двама мъже и една жена. Извращения, извращения. Бях сигурна, че ще го кажеш. Не, никога не съм имала слабост към жени.