В Италия с един, за когото не бях сигурна дали ми харесва. Наистина не ми харесваше, но вече бях навършила двадесет и три. Онзи първи път, за който казват че оставял отпечатък върху теб. Глупости на търкалета. За мен бе въпрос на предварително взето с разума решение и никаква следа не остави върху мен. Никакво вълнение или поне спомен за такова. Нито пък някакъв шок, както със зъба ми. Първият зъб, който трябваше да ми пломбират и това бе приблизително по същото време. Беше разяден и нямам предвид страха от бормашината или болката, тъй като изобщо не ме боля; впрочем по-късно се наложи да си направя и други пломби. Имам предвид онова странно усещане, което трая приблизително около месец. Това бе първият ми кариес и въпреки, че се възстанови толкова безболезнено, в продължение на няколко дни езикът ми неволно отиваше отново и отново възбуден на същото място. Раздразнен и смутен от инертното чуждо тяло, вклинено в организма ми, но то се беше вклинило като трън също и в моето аз и трябваше да мине месец, за да го забравя. Не знам. Всички тези неща са толкова лични. Не знам дали бях много чувствен човек. Трябва да обичам някого, за да мога да функционирам. А сега нещата са такива сякаш вече кръгът се е затворил и имам толкова пломби. В крайна сметка ми се струва, че успях донякъде да задържа двама души в живота си. Единият години по-късно. А първият в Африка. Излизахме вечер всички заедно, беше приятелско семейство. Беше хубаво семейство. Забавляваха се и бяха много освободени. Всички бяха красиви, имаха много хубави тела и всяка вечер у тях се събираха хора, всяка вечер. Аз бях седемнайсетгодишна и страшно свита, докато един ден не паднах в басейна. Толкова ме беше срам, че както си вървях, паднах в басейна и се почувствах ужасно, защото те бяха приучени на такава свобода и не бяха обременени от никакви комплекси. А, той ли? Да, харесваше ми. Може би не още от самото начало. Преследваше ме от доста време, а аз не исках. След това нещата се промениха и започнах да искам. Както и да е, започнахме да флиртуваме, тоест, съвсем безобидно, а една вечер той ме изпрати след училище и ме целуна. Бях на седемнадесет и го желаех и въпреки това невероятно се смутих, така че цяла нощ хапах възглавницата от гняв и усещах вътре в себе си едно такова омерзение, ако можеш изобщо да си го представиш. Една огромна омраза, при все че го желаех, защото така ме бяха настроили, така ми бяха втълпили в главата. Във всеки случай секса открих на един плаж в Бретан. Всяка година през август ходехме с майка ми в Бретан, а на плажа имаше раирани сенници като в онзи филм „Смърт във Венеция”. Запазила съм и някои снимки, но ще трябва да ги потърся по скриновете. Там открих секса. Той беше момченце, син на приятели на мама и двамата се озовахме зад някакви плажни кабинки. Разбира се, аз знаех някои неща отпреди. Пращаха ме в някакво училище, което беше за по-големи момичета. Предимно американки и англичанки. Как и защо посещавах това училище, не си спомням. Само си спомням, че всички ме обичаха изключително много. Бях им нещо като талисман. Спомням си дебелата готвачка, която се казваше Жозефин и всеки път когато правеше палачинки, ме викаше в кухнята и ми даваше първо аз да ги опитам. Дебелата Жозефин с преливащия бюст и пухкавите бели ръце, която винаги се смееше и сияеше. Дори когато се ядосваше, тя пак сияеше. Мачкаше тестото, хвърляше го в тигана, а след това го подмяташе високо, чак до тавана, а то падаше надолу и това представляваше удивителна гледка. Жозефин като жизнерадостна богиня, която слагаше сладко в палачинките и ги завиваше. А и директорката на училището също ме обичаше. Тя беше англичанка от руски произход, на възрастта на мама, малко по-висока, и беше видяла доста свят. Но къде беше пътувала, още не мога да осъзная. Във всеки случай сигурно в Африка, тъй като имаше яйца от щраус в стаята си и често пъти ме водеше горе. Имаше и разни други неща, дребни стъклени безделушки, подредени във витринки и ми позволяваше да си играя с тях. Някои бяха цветни, с рисунки и всички тези любопитни неща представляваха много красив свят. Един ден тя нарисува на дъската някакви рисунки, обясни, че за да имаш деца се прави това и това. Върху дъската с тебешир. А след като свършихме, аз отърчах у дома и разбира се, ентусиазирана, разказах всичко. И тогава извън себе си майка ми начаса се отправи към училището и, не знам, но вдигна голям скандал на директорката. И така, когато се озовах с момченцето зад съблекалните, аз му казах: „Свали си веднага панталонките да видя как си скроен”. Спомням си приблизително всичко това, и сенниците, и плажа, и малкия. Той смъкна панталонките си, а аз протегнах ръка и го докоснах.