Галерия

1

Танасис Валтинос е автор на много романи и сборници с разкази, но е повече известен като филмов сценарист. Носител е на наградата за най-добър сценарий от фестивала в Кан за филма “Пътуване към Китера” на режисьора Тео Ангелопулос. Заради новелата “Тъмносиньо, почти черно” литературните критици го оприличават на Самюел Бекет. Написана е през 1985, българското издание е в превод на Здравка Михайлова.

На Sigi H.

 Това, което знам със сигурност е, че един ден се събудих накриво. Леглото не ме побираше, но това се случваше от време на време. След това се превърна в постоянно състояние, сякаш не можех да се отърва от самата себе си. Отначало си мислех, че се разтоварвам като споделям с другите. После и това ме умори. Какво ли можеха да ми кажат другите, което не знаех. Твърдят, че като работиш, се разсейваш, но това е лъжа, и то е като хапчетата. Щом действието им премине, всичко започва отначало. Човек трябва да работи двайсет и четири часа, но кой ли може да издържи? Нещо такова. Това са неща, които отбелязвам тук и там. Това ти го казах. А след това не съм записала нищо, защото тичам по цял ден. Откак дадох кучето. Откак харизах онова куче, което ядеше само шоколадови бонбони. Това е краят. След това, като не можах да харижа на никого поета, реших да му подаря традиционното канапе от остров Скирос и да се завърна в бащиния си дом. С чувство на облекчение, но и с много рев. Значи, винаги ми е било трудно да се отърва  от онези, които оставям. Господи, какво бреме е това. С поета живяхме заедно двадесет и два месеца. Тоест, две години без малко. Грижеше се много за облеклото си, особено за съчетанието на цветовете - чорапи, пуловер и така нататък. Това било снаряжението за пътуването му към вечността, както казваше самият той. Не мисля, че се шегуваше. Беше си Нарцис и то убеден.

Толкова хубави дни и нощи. Не мога да чета повече, това не се чете. Виждаш какво става тук. Трябва малко да се взема в ръце. Мисля, че трябва да се затворя вкъщи, да сложа ред в мислите си.