Тя просто ми беше приятелка. Беше ми симпатична, но бе коварна, мъжекрадка. Казват, че „Козирогът” представлява сложна, бавна еволюция. Защо не бях „Стрелец”. Във всеки случай знам един човек, който веднага може да познае каква зодия е всеки и никога не греши. Освен че му е хоби от младини, непрекъснато се занимава с четене на зодиите. Веднъж бяхме четиридесет души и той казваше на всеки един какъв е. И го питаше дали е познал зодията му. Този е такъв, онзи онакъв. И всичко съвпадаше. Странно. Разбира се, не вярвам в тези неща, в глупостите, които пишат списанията. Днес ще ти се случи това, ще срещнеш еди-кого си, ще получиш пари. Но може би има зрънце истина. Здравето, например. Казват, че „Лъвът” страдал от сърце, че „Козирогът” имал чувствителна стомашна област и така нататък. Може би в общи линии има нещо, някаква закономерност. Като се върна миналото лято, моят започна да прелиства разни списания, да видел какво ще му се случи. Тези жалки парцали. Като маниак. Той, който никога не беше обръщал внимание, който никога не се беше опитвал да прозре в бъдещето. Може би беше попаднал в такива сбъркани компании. Може би заради връзката с някоя глупачка, която всеки ден си е гледала хороскопа. Когато стана първият голям скандал, казах на зълва ми. Първата голям олелия. Казах й, че брат й е единственият човек в живота ми, който няма никакви мечти. Нито веднъж не е казал „ще”. Ще направим това, ще направим онова, „ще” каквото и да било, в края на краищата. Единственото “ще”, което ми е казвал, беше преди да се оженим. Казваше ми: „Ще те заведа в Аграфа”. Това беше преди петнайсет години. Даваше обет, че един ден ще ме заведе като негова жена в Аграфа. Беше доста приятно да го чуваш. Никога не ме заведе. Изглежда гледаше на мен като на булка, която щеше да заведе в селото си. Как е възможно да живееш с един човек и да не го познаваш? Разбира се, знам, че той бе обичал някаква жена и когато тя била на смъртен одър, отишъл, за да е с нея в последния й час и я видял как издъхва. Но извън това, какъв смисъл имат всички тези неща? Освен това съм уморена и се страхувам, че довечера пак ще се влача и ще се отегчавам от холандеца. Няма да отворя уста и вечерята ще тръгне зле, защото на мен ще ми се спи. Ще се качим в „Абревуар”, горе при Дексамени.  Не в самото заведение Дексамени, а в старото „Оморфо”. Питам се защо ли трябва да ходя, след като това не ме забавлява. Във всеки случай често пъти отивам просто така, а след това се забавлявам сама, защото забавлявам себе си. Говоря много и се смея на това, което казвам и накрая вечерта минава. Разбира се, има вечери, които не е необходимо да „избутаме”. Но кому е нужно всичко това, вечери, които да избутаме, вечери които не можем да избутаме, не знам. Може би просто защото съм уморена. Защото не спах добре през нощта, защото един куп неща. Може би, ако ми направиш едно кафе ще дойда на себе си. От известно време насам, ако не си подремна, съм като разбита. Ти, разбира се, не се решаваш да дойдеш у дома. Предполагам, че това те ужасява. Отначало той плашеше и мен. Докато открих, че това беше заради очите му. Очите му имат някакъв дефект, не те гледат едновременно, но ти не разбираш това веднага и все имаш чувството, че нещо мъти в твой ущърб. Такива незначителни неща, които могат да ти развалят деня. Особено, когато си имаш достатъчно собствени причини.