Грешката на хората е, че не си запазват собствена територия. Вътрешно пространство за самите тях. При съжителството се оставяш на течението и другият те опознава напълно. А това е гибелно, разтваряш се. Онова, което те привлича у някого е, неизвестното. Неуловимото. Усещането, че донякъде те държат на дистанция. Че има зони, които са ти забранени. Така че аз съм обречена, защото говоря твърде много. Обръщам собственото си аз с хастара наопаки, като рокля. Вчера плаках без причина. Опитах се да предам усещането за отчаяние от факта, че си пленник на едно състояние, което не можеш да отмениш. Не ми харесва унижението, то е лошо нещо. Не можеш да го приемеш, особено по начина, по който съм възпитана аз. Гледам другите жени, които приемат всичко. Разбира се, това им оставя известни възможности. Не са щастливи, но не са и толкова нещастни. Нито се съпротивляват, нито да кажем се борят, нито лягат да умират, нито им окапват косите. Нито пък нервите им се скапват. Мъжът, както казват, е господар. Това е така, защото така са свикнали от малки, израснали са в такава атмосфера. Така са живели техните майки. Свекървата на Никол не обичала човека, за когото се оженила, нито пък знаела отпреди товз какво ще рече любов. След това родила децата, нямала време да се замисля. И после какво да чуеш? Теб какво те е грижа, моето момиче, нали ти си госпожа еди коя си? Непоклатима логика. Но всички тези майки са такива. И синът на всяка една от тях винаги е най-добрият. Хайде холан, що за глупости. Аз никога не съм била убедена, че синът ми е най-добрият. Никога. Нито пък ми е минавала през ума такава мисъл. Никога. И през ум не ми е минавало. Нито пък ми е минавало през ума, че е хубав, а той не е. Нито пък ми е минавало през ума, че е какъвто и да бил. Просто го обичам и толкова. А ако той вършеше онези ужасни неща, които откривам че ти, както и всички вие вършите, си представям, че щях ден и нощ да воювам срещу него. Сама щях да отида да го намеря, да му говоря. Щях да му кажа, че не може да тормози един човек по такъв начин. Щях да го сметна за свой дълг. Щях да се опитам всячески да открия как е възможно да се поправи неговият живот и този на жената, за която се е оженил. А не да дрънкам глупости, че синът ми е най-добрият. З?белязах това и у втората ми свекърва. Съвсем същото, същия манталитет. Всички те са такива. Питам се дали знаят…или се опитват да се убедят. Обзети са от истинска мания по отношение на децата си, никога никого не обичат. Нито мъжете, които влизат в семейството, нито жените. Всички останали са пришълци. Врагове. Ужасно е да мислиш така. И много егоистично.