Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Узо и червени рози" на Ирина Маргитина

24 Ноември 2015 / 11:11:53  GRReporter
19055 прочитания

-          Миличка, - рязко се извърна Мирела и ококори срещу мен шарените си очи. – Имаш ли нещо против да пазиш тука мястото, че сега ще се напълни с народ и ще ни скрият гледката? Аз искам да си взема едно капучино от бара, докато още няма много хора. Кажи, ако искаш и на теб да ти донеса нещо!

-          Знаеш ли, - отговорих – по-добре направо да дойда с теб. Ще си избера на място. Да не те затруднявам да разнасяш дотук. Давай, направо да слезем заедно!

Барът беше на долната палуба, там току-що се беше качил и Янис, а аз познавах прекалено добре Мирела! Нямаше да й позволя така лесно да ме отстрани от пътя си.

Двете се спуснахме по стълбата по-припряно, отколкото налагаше невинното желание просто да изпреварим опашката. Сбутахме се, уж неволно, на последното стъпало и успяхме почти едновременно да се появим пред цялата група долу, запъхтяни и зачервени.

-          Ето ги и тях! Тъкмо се чудехме къде сте – възкликна Сандра.

Всички се обърнаха и се почувствах като обвиняем на съдебната скамейка. Когато и Янис ме погледна, не издържах и сведох очи – защото в онзи момент те можеха да издадат неща, които не бях готова да разкривам...

-          Къде да седнем? Вътре или навън? – потита Мартин.

-          Навън е по-добре – обади се пак Сандра. – Вижте колко е приятно!

Тук, на долната палуба, обедното слънце не печеше така жарко, заради прохладния полъх на Егейския бриз. През цялото време, откакто бяхме отплавали, ято чайки неотлъчно следваха нашия ферибот, кръжаха почти над главите ни, дебнеха и направо си просеха ядене. Повечето пасажери вече се бяха подредили покрай парапетите, с фотоапарати, камери и специално купени пакети с царевични пръчици. Стефи надзърташе между тях, опитваше и той да храни чайките, оранжевата му рапърска шапка подскачаше сред множеството.    

- Няма да те клъвнат! – засмях се аз като го гледах как отстъпва назад. – Виж! И тях ги е страх от тебе.

            Обърнах се през рамо и потърсих Янис. Но вместо него, пред мен изникна Иво. Изглежда беше проследил погледа ми, защото физиономията му се изкриви в напрегната гримаса. Напразно! Янис седеше на отсрещната пейка, видимо ангажиран в разговора с Мирела.

- Кажете, господин Михаилидис, - чух я да го пита с котешки глас, – винаги ли има толкова хора по вашите фериботи? Днес тук е направо пренаселено!

            Янис се засмя.

- Какво ли ще кажеш, ако се качиш на големите кораби за по-далечните дестинации? За Крит, например?

- Толкова бих искала да се повозя на такъв! – въздъхна престорено отчаяно Мира. – Сигурно е много романтично. Почти като на круиз! Вие сигурно често пътувате така?

- Всъщност, не – отговори той. – Обикновено нямам това свободно време и предпочитам самолетите.

            Мира ме видя и ми махна да отида при тях. Помоли ме да ги снимам с айфона. Съгласих се, а тя се притисна в Янис, почти сложи глава на рамото му. Самият той застана с протоколна усмивка, като за пред камера.

- Я, какви сме хубави! – възкликна Мира като видя снимката.

- Трябва да ми я изпратите по имейл – вметна той.

            Те пак влязоха в бордовия бар и ме забравиха. Мирела се беше лепнала за Янис като Иво за мен.

            Погледнах снимката им на екрана на айфона, който още държах в ръката си. Натиснах опция «Изтрий». Без да искам.

 

            Ето го пак Керамоти с кея, пристанището и малката черква встрани, зад редицата рибарски лодки. Следвахме Пежото на Янис по тесните пресечки навътре в селището, за да стигнем до неговия хотел. Подминахме централното площадче, сградата на кметството и излязохме на околовръстната улица. Пежото спря пред една градинска врата. Зад решетката от инкрустирано ковано желязо се набиваха в очи две разкошни палми сред лехи от разноцветни рози. Крилата на сградата бяха разположени от трите страни на двора, украсени с широки тераси, колони, арки и веранди, по чиито ярко бели стени чак до скосения керемиден покрив се виеха лозови филизи и туфи бръшлян.

По раздвижената си средиземноморска архитектура комплексът приличаше на хотел «Рай» от едноименния германски сериал. Напомняше по нещо и на старо колониално имение. «Достойно за човек с вкус като Янис», помислих. След като тризвездният чу хотел тук изглеждаше така, какви ли бяха онези на островите Закинтос, Миконос и Санторини?!...

            Двете с Мира се настанихме в един от апартаментите на приземния етаж. Прозорците ни гледаха точно към лехите с розите.

            След като уреди квартирните формалности, Янис отново изчезна. Трябвало да отскочи спешно до Кавала. Ние също искахме да отидем дотам малко по-късно следобед, та направо си уговорихме среща в града.

Тъй като ни предстоеше още доста обикаляне и разглеждане, мъжете предпочетоха, макар и за кратко, да се възползват от гръцката «сиеста». Мирела обаче настояваше ние, по женски, да излезем да пием кафе.

Категории: ОткъсроманаУзо и червени розиИрина Маргитина
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus