Галерия

1

Прадядо ми Никола заминал на гурбет в Америка. Работил в златна мина някъде около Чикаго. В България оставил петима синове и едно момиче, изтърсаче, което било още в пелени. Откъснал едно цветче невен и го сложил в люлката. Заръчал да я кръстят на него и заминал. Пак се готвела война. Старите войводи и комити се пръснали по света на гурбет. Трябвало да набавят пари за оръжие. Един от тях бил и прадядо ми. Когато Балканите замирисали на барут, дошло време да се връщат. Натоварил Никола два денка и един сандък с армагани на кораба, но до тръгването имало още време. Слязъл на пристанището да си купи тютюн за из път. Чул българска реч. Приближил се да узнае новини за политиката. Все страшни неща пишели газетите. Свило се сърцето му. Трябвало час по-скоро да се прибере в отечеството. Заприказвал се със земляците и не усетил как минало времето. Не чул и последната свирка на кораба, който отплавал без него. Добре, че парите, спестени от работата в мината, били у него. Разпитал за друг кораб, но такъв имало едва след десет дни. За щастие една турска гемия тръгвала на следващата заран. Гемиите се движат бавно, но стигат чак до Цариград. Оттам вече е лесно. Заедно с други българи отишъл да прекара нощта в пристанищната кръчма. Там заварили и други българи, гърци, албанци, сърби и турци. Прадядо ми седял умислен пред почти празна чаша и не забелязвал какво се случва наоколо, докато не се появила една червенокоса красавица и седнала на съседната маса до него. Приказките за политиката секнали. Тя извадила едно тесте стари олющени карти и започнала да реди пасианси на желаещите. Това била работата й. Давала надежди на суровите мъже с объркани съдби. Казвала се Илонка и била унгарка. Погледнал я прадядо ми и се прехласнал. Такава красива шафрантия не бил виждал. Шафрантия не е това, което си мислите. Шафран е лилавият минзухар. От него днес се прави много скъпа подправка. Някога жените си боядисвали с шафран косата в червено. Било е и мода, и здраве. Ние сме омаскарили тази невинна дума по балкански. Илонка била красавица. Сигурно и прадядо ми бил хубавец, та се преместила тя на негова- та маса. Гледал комит Никола лъскавата й червена коса и му се дощяло да я погали. Години не бил докосвал жена. Там под земята рудата му била и жена, и деца, и бойни другари. Илонка взела коравата напукана длан на Никола и нежно прекарала червен нокът по линията на живота. Предсказала му дълъг живот. „Всички врачки все това говорят” - помислил си Никола, но му станало драго. Илона казала и друго: „Имаш шест деца, но само едно ще ти остане на старини. Него жълто цвете го пази”. Нещо жегнало прадядо ми под лъжичката. Откъде знаела, че има шест деца. И защо ще му остане само едно? Та нали носи пари за всичките - да ги задоми, да му народят внуци... Към притеснението му се прибавило сега и това. Добре, че не вярвал на врачки. Но Илонка продължила: „Като се върнеш в родината, един гол баир да купиш. Да броиш жълтици за него, от тези, дето си ги изкарал под земята. За всяко дете дърво да посадиш там. Докато те растат и са здрави, и децата ти ще са живи”. Прадядо ми се разсмял. Пари събирал ниви да купи, а не чукари. И как да знае кой е този баир. Родопите са баир до баир. Илонка завъртяла на пръста си една червена букла и рекла: „Дай пет долара и ще ти кажа на кой баир злото да заровиш и живот да посадиш”. Червената коса и алкохолът били замаяли вече главата на Никола. Мъка го душела в гърлото. Платил и тя казала: „Този баир небесна дъга го гали - Rainbow Hill”.

Било време вече Никола да тръгва, за да не изпусне гемията. Хвърлил последен поглед на шафрантията Илонка и се запътил с объркани мисли и чувства към кея.

Войната както започнала, така и свършила. Дошло време да се купува земя, да се оре и сее. Ниви накупил прадядо ми бол. Синовете му помагали. Малкото Венче тичало около майка си  и било радостта в  голямата къща. Но много добро не е на добро. Нелепо загинали двамата най-големи синове, когато каруцата им се преметнала от една канара. Секнал смехът в къщата на прадядо ми. След година се поминал и най-малкият син. Разболял се, залежал се и повече не станал. До три години от болест някаква умрели и другите му двама синове. Никола приел съдбата си. Не я упреквал и не я ругаел. Съдба е това. Един ден обикалял с коня нивите. После слязъл, седнал на една буца пръст и заплакал. За първи път в живота си. Мъжки сълзи. Горестни сълзи. Не плачел за себе си, а за петимата си синове. Тези ниви за тях ги бил купил. Пред него лежала черна неразорана угар. Запалил един тютюн и погледнал към небето, където вярвал, че били синовете му. Лек дъждец се сипел по ямурлука му. И гледа Никола, пред него стои баир - гол баир, пълен с минзухари. Избърсал сълзите от очите си и над баира едва-едва съзрял небесна дъга. Ту се покаже боязливо, ту се скрие, сякаш си играе на прескочикобила. „Зуница” - промълвил Никола и се сетил. За Илонка и за заръката й се сетил. Боже, на врачки ли е трябвало да вярва - той, хайдутинът, комитата? Изпушил тютюна и се запътил към кметството. Заявил, че иска да купи баир, гол баир с шафран. Погледнал го кметът и започнал да го разубеждава: „Бре, комита,  толкова пустееща земя има. Що ти е тоз баир? И как да го бележим, за да се знае кой е точно твоят?”.  „Зуница” - рекъл дядо Никола. „Зуница баир” написал и нотариусът върху нотариалния акт. Броил жълтиците и се върнал у дома.

Един ден взел Венчето със себе си и една мотика и тръгнали към баира. Качили се баш на върха. И там засадили едно борче. Седнали да си починат. За първи път проявил слабост и я погалил по главицата. Целунал я бащински по челото. Обзет от мъката, не бил забелязал, че вече е станала красиво девойче. „Тази борика да я наглеждаш. Докато тя е здрава и расте, ще бъдеш силна и ти. Бури ще я удрят и нея, и тебе, но ще се държите. Да знаеш, че тоз баир е твой. За теб съм го купил. Налегне ли те мъка, идвай тук и си хортувай с бориката.”