Галерия

1

Минали години. Баба се омъжила. Родила две деца. Започнала нова война. Не й било до бориката. Но ето че фортуна не закъсняла. Умрели и двете й деца. Родила други две. Страх и чернилка обвили душата й. Взела един ден мотиката и хайде на Зуница баир. Било ден преди Рождество. Посадила в снега две борики за децата си. Тук-таме надничали плахи минзухари. Какви ли чудеса не стават по Коледа!

Война било. Болести и смърт много. Но се раждали и деца. Разчула се историята с бабината борика и хората я молили да засадят за здраве на новородените по едно борче на Зуница. Полека-лека това станало обичай и баирът от едната страна цял позеленял, а на върха гордо стоял бабиният бор. След войната настъпили едни други тъмни времена. Дядо ми, мъжът на баба, ругаел социализма наляво и надясно. По онова време това се наказвало със затвор. В неговия случай го изпратили в Белене. Пазим още картичка, на която ни пише колко хубаво е там. Толкова му дошло в повече хубавото, че след половин година, без всякаква присъда, умрял. На погребението му били само баба и една осемдесетгодишна съседка. Не смеели хората да покажат съчувствие към враг на народа. Нямал и нови дрехи да го погребат, а тези на него били изцапани с кръв. Завили го в чаршаф. Не разрешили поп да го опее и на гроба кръст да поставят. За плоча баба нямала пари, а звезда категорично забранила. Погребали го като турчин. С един камък само белязали мястото. Три дни баба не сложила троха в уста и вода не пила. Но и сълза не проронила. В жилите й течала комитска кръв. На четвъртия ден взела мотиката и се качила на Зуница баир. Тоз път засадила борика на голата, северната страна. Свалила черната вдовишка шамия от главата си и я вързала по средата на бора. Вятърът само това и чакал. Духнал краищата й и се получило кръст. Така баба погребала душата на дядо по християнски.

Идвали хората при нея и след погребения да я молят борче за Бог да прости умрелия да засадят. Позеленял и северният кат на баира.

Израснах с приказките около тази Зуница, но не знаех къде е. Баба ми казваше, че съм малка и някои неща не е време още да знам. Отново минаха години. Един ден ме викат в кметството. Казват ми да си уредя документите по собствеността на  гората. Връщат ми Зуница баир. Аз не знам къде е тоз баир. За да дойде един служител от кметството да ми го покаже, плащам двайсет лева. Знаех историята за шафрантията, която предсказала Rainbow Hill на прадядо ми за пет долара, а сега за едно показване само ми искат двайсет лева. Както и да е. Собственица съм на баир, пълен с борове и шафран. Нищо не мога да правя с него. Не мога да сека дървения материал, нито да го застроявам, нито да го обработвам Законът го пази. Просто си го притежавам. Заставам в подножието му и се снимам в компанията на бориките. И като започнем да се хвалим в приятелски кръг кой какво има - я вила на морето, я яхта, я апартамент в Испания, я стара къща в Копривщица - аз казвам, че имам Rainbow Hill.

Някои ахкат, без да знаят за какво точно става въпрос, но им звучи по американски, други иронично се подсмихват. После пояснявам: „Имам си мой баир”. Следва смях. Показвам за доказателство една снимка, на която украсявам жива елха на върха на един баир. В навечерието на Коледа е. Мятам разноцветни лъскави гирлянди по бабиния бор, а слънцето любопитно иска с един лъч да отмести сивия облак, за да види какво правя ден преди Рождество на Зуница. Без да иска, проектира цветовете на лъскавите гирлянди върху сребристия сняг - червен, жълт, зелен, син... същинска зуница. Какви ли чудеса не стават по Коледа! Небитието взима връх над битието. Отсъствието над присъствието. Тишината над звука. Всичко изглежда толкова невероятно, че не може да се измери с обикновен аршин. Усещам, че съм с Бог, с любовта на моите предци.

Баба не позволяваше коледната трапеза да се прибира. Оставяхме от Христовия хляб и от червеното вино за душите на покойниците, които ни навестяват на Рождество. Аз пък им правя и елха на Зуница баир.

Сигурна съм, че се питате къде е тоз баир, този Rainbow Hill. Родопите са баир до баир. Ще ви кажа: Там, където видите небесната дъга да играе на прескочикобила навръх Коледа. Там е той.