Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Разкази от Елена Пеева Никифоридис

22 Май 2015 / 09:05:55  GRReporter
12387 прочитания

       Както бях на пръсти се отпуснах на цяло стъпало. Продавачката изчезна от погледа ми. Направих кръгом и излязох на улицата. Тръгнах  към къщи и потънах в дълбок размисъл. Може би това беше моментът, в който преминах от щастливото детство в пубертета. Разбрах, че продавачката не беше и чувала за акордеон „Скандал“.   От мен научи, че въобще има такава марка. Тихомълком се разделих с мечтата си.  Парите никога нямаше да стигнат за акордеон. Родителите ми бяха измислили тази лъжа, за да се откажа от мечтата си. Усетих, че от този момент нататък ще ненавиждам всички акордеони и акордеонисти на света. Сложих точка на наивното  детство. Никога повече не попитах за акордеона. Темата приключи. Замених мечтата си с други мечти. След много години щях да разбера още нещо. Наистина акордеон с марка „Скандал“ има, но е един от най-скъпите и е за професионалисти. Струва колкото двайсет прахосмукачки „Ракета“. И най-важното в социалистическа България такива акордеони не се продаваха. И никой не учи гамата и „Котешкия марш“ на скъпия „Скандал“.Не признах на родителите си, че съм открила измамата. Това е бил тяхният начин да ме предпазят от разочарование и да оставят една детска мечта да си отиде от живота ми, за да освободи место за следващата.

       Историята на втория акордеон се развива на остров Крит – Гърция. Едно момченце горе-долу на моята възраст тогава, също мечтае да свири на акордеон. За него марката е без значение. Пък и баща му е толкова зает да изхранва шестте си деца, че  няма време за проучвания. Просто акордеон и толкова. Магазини за музикални инструменти тогава имало само в Атина. Бащата на момчето често пътува до там, защото е търговец и всеки път обещава да му купи акордеон и да го изпрати със самолет обратно до острова. Парите за него не са проблем. Проблем са другите деца. Ако всяко си измисля някакъв вид акордеон, тогава животът му ще стане много музикален. Той чака те да пораснат и да му помагат в бизнеса,  не да му свирят. Обещано, забравено. Но момчето с късите панталонки продължава да мечтае. Един ден се престрашава и отива до офисите на авиокомпаниите. Пита в колетната служба,  дали има пратка за него. Отговорът е „Не“. То обаче е упорито. Всяка нощ заспива с мечтата си, а на следващия ден пак е в колетната служба, докато един ден разбира, че баща му е забравил за акордеона. Мечтата полека-лека си отива, но в сърцето му остава любовта към музиката и акордеона. Защо разказвам за това момче от далечния остров Крит? Две са причините:

        Моята мечта за акордеон не се осъществява в социалистическа България, но и неговата не се сбъдва в капиталистическа Гърция. Една мечта може да си остане неосъществена независимо от политическата ситуация, независимо от това дали родителите са заможни или не. Понякога е здравословно някои мечти да не се сбъднат. Те за това са  мечти. Важното е да ги има и да ги носим  дълго в себе си. Разказвам ви случката за момчето от остров Крит, защото то днес е моят съпруг. Често се смеем, че ни е свързала не съдбата, а мечтата да свирим на акордеон. Ах, как щяхме да свирим в дует, ако ни ги бяха купили.

       И така преминаваме към следващите три акордеона. Мислехме си че всеки един от нас отдавна е приключил с тази тема в живота си, а се оказа че не е така. Споменът за акордеона се събуди отново, когато нашето дете достигна акордеонна си възраст. То нямаше идея дали иска или не такъв музикален инструмент. Ние обаче искахме да му го купим. Пари имахме, но се оказа че акордеони няма. На една Нова Година решихме Дядо Мраз да ни изненада с акордеон. Малко преди това турците от България масово се изселваха в Турция. Те влагаха парите си в стоки и изкупуваха всичко в магазините. Не можех да си представя, че ще изкупят и акордеоните. За тъпаните и кларинетите разбирам, но акордеони? Помолихме наши приятели да използват връзките си и да ни намерят акордеон. Акордеон въобще! Няма марка, няма цвят, няма баси. Акордеон да е и то сега, в новогодишната нощ. Някой позвъни на вратата. Отварям и виждам моя приятелка, която работеше в търговията. Стои  и държи кутия с акордеон. Радост голяма. Плащаме акордеона, плащаме и почерпката, равна на почти една трета от цената на акордеона и чакаме Дядо Мраз.

       Майка ми, вече баба, решава да изкупи вината си и по свои канали се добира до още един акордеон. Купува го и тайно го носи в къщи. Чака и тя Дядо Мраз. В новогодишната вечер нашето дете, което не мечтае за акордеон получава два – един среден и един голям, т.е. акордеон с перспектива. На следващия ден един наш приятел от друг град ни идва на гости. И той беше от групата „Търси се“. Звъни на вратата със суровачката, а в другата държи акордеон – третия поред. Три акордеона само за една Нова Година и трите „Велтмайстер“. Приятелят ни разказва как случайно го открил в друг град, в един оказионен магазин. Ние пък му разказваме, как още по случайно Дядо Мраз ни донесе два  акордеона.

-      Няма проблем. – казва той. – Ще го продам обратно в оказиона – и замина с червения акордеон.

       На следващия ден съпругът ми реши, че след като сме го поръчали, редно беше да го купим.Позвънихме  на нашия приятел и му казахме  да  върне акордеона обратно. Човек като има болка за нещо от детството си, не знае какво прави като възрастен и си играе на „Искам акордеон, не искам акордеон“. Вечерта червеният акордеон беше отново у дома. Добре че приятелят ни не ни тегли една „благословия“ за разкарването. Каза само, че продавачката го взела за луд, защото за един ден два пъти купил и един път продал същия акордеон.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus