Галерия

1

       Един път с Едуард пътували семейство евреи. Те дошли в САЩ от Узбекистан. Попитах го какво значи узбекистански евреи, а той ми каза че са  вярващи фанатици. Живеят  в Ню Йорк в свое затворено общество. Говорят елементарен английски език. Докато пътували, поучавали Едуард, какво е разрешено и какво не, според Библията. За да има мир и разбирателство той се съгласявал с тях. И така чак до Лас Вегас, където узбекистанските евреи заедно с двайсетгодишният им син Аарон се настанили в стая с три легла, а Едуард бил сам в стая с две легла. Синът помолил Едуард  да се премести при него, защото се чувствал неудобно да спи  заедно с родителите си. Още по-неудобно се почувствал Едуард. Той за разлика от него, работи и иска да спи спокойно. Аарон настоявал и Едуард отстъпил. Часът бил четири следобяд, а температурата вън - четиридесет градуса. До шест часа вечерта имали време за отмора. След това - вечеря, разходка и така нататък. Когато останали сами, Аарон помолил Едуард да му освободи стаята за два часа. Искал да покани момиче по телефона. В Лас Вегас по улиците сутеньори на всяка крачка ти пъхат в ръцете картички с телефоните на жриците на любовта. Аарон побързал да обясни, че тръгвайки от Ню Йорк си поставил няколко задачи, които трябвало да изпълни в Лас Вегас. Една от тях била да спи с проститутка, иначе щял да се изложи и да разочарова приятелите си. Едуард влязъл в положението му, но го помолил  да го остави да поспи, а след вечеря ще му освободи стаята до полунощ. Аарон се съгласил и излязъл. Отишъл при родителите си и ги уговорил да се разходят до часа на вечерята. Така и направили. Аарон позвънил на горещия телефон, съобщил името на хотела, номера на стаята и зачакал. Сутеньорите проверили на рецепцията, дали има такова лице в тази стая. Оказало се обаче, че тя е на името на някой си Давид – всъщност, бащата на Аарон. Поръчката била анулирана. Аарон решил да поправи грешката. Позвънил на друг номер, дал същите данни, но този път от името на Давид и зачакал. Съобщили му че след  двайсет минути ще има посещение. Хормонът вече лудо играел в главата на младежа и той побързал да влезе в банята, за да вземе студен душ и да се подготви за срещата. Цялата тази история се разиграва през месец Август, най-горещият период в Лас Вегас. Господин и госпожа Давид не издържали на жегата и се прибрали бързо-бързо в хотела. Тъкмо се отпуснали пред телевизора и някой почукал на вратата. Госпожа Давид отворила и какво да види? Някакво същество, цялото в татуировки, с обици на езика и веждите, дъвчейки дъвка попитало за господин Давид. Той, уморен от жегата, погледнал полусънливо странното създание.  „Създанието“ искало веднага да уточни дали и госпожа Давид ще вземе участие, защото тогава цената вече няма да е триста, а петстотин долара. Споменаването на думата „долар” накарало господин Давид да отвори широко очи  и да погледне по - ясно случващото се. В този момент вратата на банята се отворила и се появил младият Аарон, мокър, препасан с кърпа през кръста. Всички мълчали, но разбрали за какво става въпрос. Както каза Едуард, а той все пак в Русия е бил интелектуалец, получил се  сюжет съвсем по чеховски. Настъпила развръзката. Госпожа Давид се тръшнала на канапето, господин Давид скочил от канапето, Аарон започнал да пелтечи. Проститутката се разкрещяла, искала си парите. След десет минути надвикване и ошашавяване, „съществото“ прибрало триста долара и напуснало мястото на действието през главния вход на хотела. Аарон се заключил отново в банята. Госпожа и господин Давид си мерели кръвното и четели Библията на глас.

       До вечерта всичко утихнало и Аарон отишъл да спи в стаята на Едуард, а Едуард, както обещал, отишъл в казиното. Аарон повторил поръчката, вече с натрупан опит. Когато Едуард се върнал, го намерил заспал в леглото. Не след дълго чул Аарон да пъшка и да се върти неспокойно. Изведнъж скочил, запалил лампата и започнал да се облича. Оплакал се, че проститутката, която му пратили, била стара, грозна, гадна, тъпа и воняща. Искал да забрави всичко, което му се случило през последните няколко часа в Лас Вегас и затова отивал в казиното. „Слава Богу“ – казал си Едуард и заспал, след като чул, че вратата се затворила. Не му било писано да спи дълго. Рано сутринта Аарон влязъл с гръм и трясък. Държал две бутилки шампанско. Зад с него с доволни и религиозно смирени физиономии пристъпвали господин и госпожа Давид. Тази нощ Аарон бил спечелил осем хиляди долара, съвсем по холивудски.

       Когато Едуард завърши разказа си, почти бяхме стигнало до Монтерей. Спря колата до пристанището и ни попита дали имаме интерес да разгледаме градчето. Не знам защо, но на мен Монтерй не ми беше съвсем непознат. По думите на Едуард това е едно безинтересно място - бивша военна база, където акостирал и Шести военно-морски флот на САЩ. Има голям рибен пазар. Дотук нищо интересно. Но нещо ме караше да не бързам. Ровех се из спомените си. Едуард явно не искаше да си губим времето в Монтерей. Аз пък още по-настойчиво исках да разбера поради каква причина това място е включено в маршрута. Като видя, че няма лесно да се отърве, Едуард каза, че тук живял и творил един американски писател. Нарече го „един“, а не Стайнбек. Изведнъж нещата ми се подредиха в главата: - . . . Дани, Голямия Джо Портаджи, Пайлън......... Монтерей . . . „Тортила Флет” . . .

       Исках да остана в Монтерей. Исках да пия бира в Монтерей. Исках да дишам малко от въздуха на Монтерей. Исках да се върна в детството, когато за първи път четях „Тортила Флет“. Погледнах към Едуард, който доскоро с такъв патос ми разказваше своята безвкусна, блудкава и банална история за Аарон и така между другото ми съобщи и за някой си Стайнбек.